Dimitar Dimitrov (born in 1937 in Chrisa near Aridaia, Pella regional unit, Greece) is a Macedonian politician (minister and diplomat), scientist (professor in philosophy), writer.
Dimitrov was the Minister of Culture (1991 – 1992) and the Minister of Education (1998 – 1999) of the Republic of Macedonia,[1] the Ambassador (2000 – 2003) of the Republic of Macedonia to Russia and Belarus.
He has a reputation for being a Bulgarophile intellectual in his country.[2][3] Dimitrov claims that there was a process of de-Bulgarization in the 20th century on the territory of North Macedonia.[4]
Dimitrov is an author of philosophical, political and children's books. He published 3 books with short stories for children: "Shepherd boy" (1960), "Goodbye, childhood" and "When we are children" (1962).[5]
References
^Димитар Димитров - Sobranie na Republika Makedonija
^"Јован Павловски. Анахронизмите на гласноговорникот на необугарштината, Дневник, 18 март 2006". Archived from the original on 2016-03-04. Retrieved 2008-08-25.
^"Милован Стефановски. Писатели, министри и бугарофили, Дневник, 26 jуни 1999". Archived from the original on 2011-07-07. Retrieved 2008-08-25.
^"Най-големият грях на македонците беше че бяха българи и че Европа, чрез Гърция и Сърбия не им позволи да продължат да го бъдат. Да се предадат ли? От Дамян Груев до Мисирков, от Христо Узунов до Стоян Мишев, от Шарло и Ченто до Колишевски и Глигоров кърви и се разпъва един народ. Как да избягаш от този грях, който представява твоята същност, това което си самият ти? Ние, македонската нация, сме резултат и съвременен продукт на тази драма, нямаме причина да се срамим от себе си, от дванадесетвековната етнобиография под „номиналното обозначение“ българи. Срамът е на Европа, най-вече на Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария; на Сърбия и Гърция затова, че един народ, който е удържал половин милениум под турско политическо робство и още толкова, че и повече под гръцка духовна доминация, го разпокъсаха поради собствени егоистични стратегии, на дял от него инжектирайки му гръцкия и сръбския шовинизъм, „възпитавайки“ го да си намрази името и рода.“ Димитров, Димитар. Името и умот, Скопje, 1999, p. 225-243; Димитров, Димитър. Името и умът, София 1999, p. 6
^Друговац, Миодраг. Историја на македонската книжевност ХХ век, Скопје 1990, с. 684 (Drugovac, Miodrag. History of the Macedonian literature 20th century, Skopje 1990, p. 684).
